Първото, което искам да кажа е RAMBO IS BACK!!! :). Хайде сега не се правете, всички сме били деца и сме гледали Рамбо с голям или по-малък интерес. Чак като пораснахме почнахме да се правим на много умни и да твърдим, че това е тъп филм. Рамбо е просто една патаклама, която е доста по-интересна от повечето такива, защото обикновено се развива в някоя джунгла или друго странно място, което за мен си е малко разнообразие все пак от другите глупости.

На моя другар Сава филма хич не му е хареса, което е интересно, защото обикновено постигаме консенсус, когато се говори за филми, но този път сме на различно мнение. На мен лично ми хареса и сега ще ви кажа защо. Първо, нямаше сцени в които бат Рамбо избива с голи ръце няколко стотин човека. Има разбира се сцени, в които умират на талази (това е Рамбо все пак какво очаквате) ма е някак си … по реално. (more…)

Рядко се случва да гледам такъв филм - може би 1 път годишно максимум. Имам предвид … първо да не мога да изтърпя да изгледам филма докрай и втори … да не схвана абсолютно нищо. Все се е случвало да не схвана филм ма поне имам някаква малка идея за какво иде реч или поне си мисля, че имам.

В този филм обаче не схванах нищичко и определено не издържах повече от петдесет минути гледане. Малкото което успях да вдяна (или поне така си мисля) е че става дума за един антисоциален тип и една екстравертна мадама, които се срещат случайно. Малко по-късно стават гаджета и изведнъж се разделят. Оказва се, че тя решава да го изтрие от паметта си чрез някаква изчанчена техника на някакви доктори. По късно Джим Кери решава да направи същото и с неговите спомени.

(more…)

ако си поне на 24-25 може би си спомняш времето на двете големи медии — канал1 и ефир2. часът на нещо си всяка събота по канал1 (или първа програма според баба). точно преди панорама. големия трън в задника на всеки родител. 1 час детска радост всеки уикенд.

голямата популярност на тоя час се дължеше главно на чип и дейл, чичко скрудж и teh almighty darkwing duck. (more…)

или само hooligans в европа. това е поредния филм, който много ми хареса, но никога не стана достатъчно популярен. нищо, че има всички небходими му за целта качества. освен разбира се, че са избрали фродо за главната роля. първия път като го гледах, с нетърпение чаках да каже нещо за пръстена :) (more…)

седнах да го гледамс много резерви. най-вече защото според краткото резюме става въпрос за това колко е недосегаем американския президент. което си е дразнещ сюжет за филм. втората причина беше, че докторчето от lost ми е много антипатичен, а тук в една от главните роли. за сметка на това, много се кефя нa William Hurt и Denis Quaid, та се самонавих да изгледам лентата. (more…)

След като изгледах Step Up, бях някак си подсъзнателно подготвен втората част да е абсолютната боза. За моя изненада филма се оказа доста приятен и във никакъв случай не по-лош от първата част. Има няколко конкретни причини за това. Първо историята на филма има съвсем малко допирни точки с историята на първият филм. Този път главният герой е мадама и най-вече защото този път не се опитват да обърнат балета на freestyle танц, а направо за захващат с действието :). Да не пропусна факта, че и музиката дори този път е също подбрана.

Тези, които са гледали първата част, ще ме разберат, че ми липсваше някой добро клубно изпълнение на Drew Sidora - til the dawn и Jamie Scott - Made, но и тук има добри парчета като missy elliott - shake your pom pom, които пасват доста добре на идеята на филма.

(more…)

Реших най-накрая да го гледам не защото спечели толкова награди, не защото харесвам джони кеш, а защото намирам рийз уидърспуун за много сладка. общо взето причините, поради коит гледах tomb raider :)

За този филм за жалост няма кой знае какво да се напише. просто историята на джони кеш — кънтри певец. според създателите — американска икона. Сигурно последното е причината за хубавите оценки и награди. Аз понеже не харесвам нито иконите, нито кеш, нито дори кънтри намерих филма за скучен и излишно дълъг — 2 часа и половина. господи, почти колкото властелина.

(more…)

Много приятен семеен филм. както се очаква, тук няма да бъдат намерени нито въпроси, нито отговори за човешката същност и моралните стойности на нещо си, но филмчето е много приятно и леко за гледане. идеалния начин да разпуснеш за 2 часа, без физическо натоварване.

ако хрониките на нарния ти хареса, то ще харесаш и легендата за водното конче. с малката алика, че тук създаделите няма нужда да се стараят да правят един измислен свят реален и убедителен. защото действието се развива в съвсем реална Шотландия по време на втората световна война.

Филма започва много силно в едно кръчме, където Brian Cox решава да разкаже на двама туристи истинската история за чудовището от лох нес.

(more…)

Този филм излезе през донякъде далечната 2004-та. Казвам далечната, защото когато говорим за филми 4 години са си доста. Едни остават като приятен спомен, други никой не помни след 4 месеца, да не говорим за 4 години. Въпреки това реших да пиша за него, защото съм сигурен, че почти никой не го е гледал. Поради няколко причини, филма е ниско бюджетен, донякъде труден за гледане и … черно-бял! Да правилно прочетохте :)

(more…)

Този филм очаквах да е голяма простотия, но само заради това, че е от режисьорът на “Как да разкараш гаджето за 10 дни”, който не беше чак толкова лош, реших да го гледам. Честно казано се разочаровах. Ако “Как да разкараш гаджето за 10 дни” не ви е харесал, то този няма никакъв шанс дори, ако пък ви е харесал този ще ви разочарова. Не заради друго ми защото е ужасно праволинеен, много нереален и още на 20-тата минута можете да сте сигурно какво точно (ама наистина точно) ще се случи до края.

В допълнение аз лично не понасям Lindsay Lohan, много ми е … пф не ме кефи нито като актриса, нито като външен вид. Даже и пича (Chris Pine) не го бива много. А за една романтична комедия/драма се предполага, че главните герой трябва да са симпатични, поне аз така си мисля.

(more…)